неделя, 30 ноември 2008 г.

Наталия Перфилова: Без любов и романтика не е интересно да се живее

- Наталия, как се случи така, че станахте писател? Как започна всичко?

- Започна просто – измислих сюжет, написах книга, занесох я в издателство. Взеха я и я напечатаха. Бях толкова учудена и толкова щастлива, че веднага седнах да пиша следващата. Оттогава никак не мога да спра.

- Моля, разкажете малко за книгите си. Защо избрахте точно детективския жанр? Откъде вземате сюжетите? Какво служи като пръв импулс за началото на нова история?

- Всичко може да послужи за начало на нова история. Понякога сюжетът може да се роди от дреболия, кратка бележка във вестника, битова картинка, видяна направо на улицата, интересна фраза, чута с края на ухото в магазина. По-нататък се включва въображението. Защо детективски романи? Самата аз съм поклонничка на този жанр. В тях сюжетите обикновено са живи, динамични и държат в напрежение до последната страница. Наистина, не обичам кръвожадните книги, където във всяка глава се лее море от кръв и отношенията основно се изясняват с оръжие. Затова се старая да вложа в книгите си повече любов и обикновени човешки отношения. Старая се да настроя читателите към позитивно отношение към живота. Непременно трябва да вярваме, че дори ако сега нещо е лошо, в края на краищата всичко ще бъде добре. Просто трябва много да го поискаме.

- Смятате ли, че в книгата непременно трябва да има хепиенд?

-Не е задължително. Главното е краят да бъде логичен и хармоничен. Да не нарушава сюжета. Макар че читателите обичат повече хубавите финали. Пък сигурно и авторите също. Докато пишеш книга, свикваш с героите, даже успяваш да обикнеш някои. Затова искрено ми се иска всичко при тях да се нареди успешно и щастливо.

- А героите и героините си също ли измисляте изцяло? Или ги дарявате с чертите на някого от приятелите, съседите , просто познати? Често ли асоциирате себе си с някой от героите в романите си?

- Несъмнено героите и героините ми са напълно плод на въображението. Ако изведнъж някой персонаж започне да напомня конкретен човек, безжалостно го поправям. Във всеки от нас, дори и в най-добрия, е забъркано и много лошо. Скучно е да описвам само хубавото. А ако героят е отрицателен, може да обидя човека. Защо? Понякога в качеството на дружеска усмивка наричам героите с пълното име на някой от приятелите ми. Но с това свършва приликата. Що се отнася до мен самата, въпросът е по-сложен. Моите героини са различни, със собствени характери, проблеми, вкусове. И, разбира се, съвсем не приличат на мен. Но когато решавам как трябва да постъпи героинята ми в една или друга ситуация, как е правилно и справедливо, разбира се, се съветвам преди всичко със своите вътрешни усещания. Така че във всяка героиня, въпреки че е различна от другите, така или иначе, има също и частичка от душата ми.

- В книгите ви има много любов, романтика. Основно за жени ли пишете?

- Без любов и романтика не е интересно да се живее. А книгата – това е животът. Разбира се, бих искала да се надявам, че и мъже четат романите ми. Но трябва да гледам реално на нещата. Разбира се, основно това е литература за жени.

- Кажете, писателството трудна професия ли е? Кое за вас е най-сложното при написването на ръкописа: началото или края?

- Средата. Началото се пише лесно, близо към края, когато всичко върви към разгадаване и завършване, също ме завладява хазарт. А цялата основна рутина е в средата, разни описания, второстепенни герои. Разбира се, по-интересно е да се пише по основния сюжет – престъпление, любов. Не бих нарекла писателството особено трудно занимание. По-скоро е трудоемко. Когато пишеш книга, просто не ти остават сили и време за нищо друго. Дори когато лягаш да спиш, главата ти постоянно е натъпкана с мисли за сюжета, героите, техните отношения и проблеми. Не е лесно също да седиш пред компютъра по много часове на ден. Но, честно казано, е много интересно!

- Кажете, харесвате ли всичките си книги? С кого се съветвате най-напред, когато е поставена последната точка в книгата? Чие мнение е най-важно за вас?

- Книгите ми са различни, разбира се, някои от тях ми харесват повече, но това не означава, че останалите са лоши. Просто всяка история е малък живот, различни са ситуациите, характерите на героите. Някои са ми по-близки. Много е важно за мен как оценяват работата ми близките, родителите ми, семейството, те са най-първите и най-строгите ми ценители. После ръкописът преминава при професионалистите – редакторите на издателствата, от мнението на които зависи достойна ли е книгата да бъде напечатана и да види бял свят. А най-последната и най-важната оценка на труда на автора, разбира се, поставя читателят, за когото всъщност работим. Аз много обичам всичките си читатели и съм им благодарна, че купуват книгите ми, съчувстват на героите, пишат отзиви, дават съвети. Без читателите авторът просто е нищо.

- Кажете, Наталия, заради какво въобще пишете? За пари, за слава или по някакви други причини?

- Всички искат пари и слава. Всички се стремят към успех. Но не заради това започват да пишат. Просто им харесва този процес, доставя им удоволствие. А парите и славата идват, ако дойдат, значително по-късно.

-Какви са плановете ви за близкото бъдеще? За какво ще бъде следващият ви роман?

- Имам много планове! И на първо място, разбира се, са свързани с книгите. Сега в издателство „Центрполиграф”се готвят за излизане два мои детективски романа в серията „Криминален талант”,неотдавна започнах още една нова история. За какво ще бъде тя? Както винаги за живота, за истинската любов, за дружбата.

- И последен въпрос. Каква е формулата ви за успех?

- Работоспособност и силно желание за постигане на поставената цел. Ако поискаш много и приложиш максимум усилия, всичко непременно ще се получи.

Нашето досие

-Място на раждане: Нижни Новгород. Зодиакален знак: Близнаци. Образование :Висше. Любими писатели: Гарднър, ОХенри, Пикул. Хоби: Пътешествия. Мечта: Не обичам думата „мечта”. Имам цели, които си поставям и се старая да въплъщавам в живота си.

Принцът просяк

Какво лошо има, ако по едно махване с ръка на Мария абсолютно непознати хора се хвърлят да и прислужват?А на мъжа й е нужен само намек, за да изпълни всеки неин каприз? За да постигне това, на бившето момиче от детския дом се налага да приеме само едно малко неудобство: да отговаря на чуждо име, впрочем, доста благозвучно – Лили. В заобикалящото я благоденствие я тревожат две неща: съвсем не сестринското чувство към отново придобития си „брат”Макс и лютата смърт на истинската Лилиана. Може би наивната Маша не осъзнава цената на неочаквано връхлетялото я щастие? И че ще се наложи да заплати с живота си за всичко хубаво?

Лошите момчета умеят да обичат

Яна Михайлова, която се е настрадала в брака си, дори не подозира колко мъже от близкото й обкръжение мечтаят, ако не да получат нейната благосклонност, поне да й помогнат. И даже бившият й мъж Игор, като оценява късно по достойнство очарованието на Янина,прави неловки, понякога дори агресивни опити да реанимира отношенията им. Но това завършва трагично. Точно в момента, когато Михайлов в пристъп на отчаяние и ревност към случаен гост на Яна размахва юмруци, по волята на съдбата в скромното им жилище попада по-малкият брат на финансовия магнат Максим Горохов – Евгений. За нещастие го убиват с кухненски нож едва ли не на прага на апартамента на Михайлови. Обвиняват скандалджията Игор в убийство и го вкарват в затвора. Яна би се радвала да помогне на бедния Игор, но нея самата я отвлича Горохов-старши ...

Любов изневиделица

Още от сутринта на онзи злополучен ден слисват следователката Тамара, по прякор Горгона Медуза, с известието за предстоящо майчинство. Как тя, желязната лейди, ще се занимава с мръсни пеленки, при това без мъж и с огромна заетост! По-нататък още! В района на Тамара е отвлечено кърмаче. Младата майка е в шок и я изпращат в болницата. В къщата й са намерени снимки, на които трийсет и шест пъти са снимани майката с дъщеричката й. Ясно е, че ги е снимал някой трети. Кой? Защо? Следователката изпраща заместника си Валерий Грязнов при съдебния психиатър. Господи! Ако тя знаеше как ще завърши това, би минал само през трупа й...

Пристанище на бившите любовници

Възможно ли е съвсем внезапно да се влюби в мен до загубване на пулса млад, богат и невероятно красив мъж?

Разбира се, не! – ще отговоря с насмешка, без да се замислям... И безусловно ще си изкривя душата. Какво от това, че не съм твърде млада, не съм твърде красива и, може би, съвсем не съм сексапилна? Затова пък съм порядъчна, добра, умна, вярна, предана... И между другото, съвсем не готвя лошо. Изобщо, пълна съм с достойнства. Нима всеки малко от малко приличен мъж не мечтае за това?

Какво да говорим, мога да убедя себе си в каквото и да е, стига само да поискам достатъчно. И ето ме, такава независима и разумна, пристъпвам по килимената пътечка в залата за регистриране на бракове под ръка с доста обаятелен, млад и богат мъж. И, струва ми се, нищо не може да ме отклони от този път: нито съмненията на приятелките ми, нито внезапно възникнали парични затруднения, нито даже огромният шлейф от дългокраки, млади красавици, точещ се неотстъпно зад моя новоизлюпен мъж...

Не късайте нервите на Бога

Работещата в частно детективско бюро Яна Михайлова намира приятелката си Марина в състояние на дълбока апатия. Вместо предишната вятърничава модистка пред нея седи досадница с постна физиономия и наведени очи, сериозно разсъждаваща как по-бързо и ловко да се разведе с любимия си мъж и да продаде своята част от апартамента. Яна съветва Юля да се обърне към психоаналитик, като естествено приема това за временна прищявка. Но след като млад мъж, появявал се преди в дело за убийство, откарва приятелката й в неизвестна посока, Михайлова, проклинайки се за безгрижността си, спешно започва разследване...

Брилянти за пепеляшка

Ето вече четири месеца Лиза се крие от предишните си познати и от милицията. Обвиняват я в убийството на собствения си съпруг. Освен това и истински престъпници търсят бегълката. Добре е все пак, че вярната й приятелка Юля я назначава като управител на своя магазин за втора употреба, купува апартамента и колата й. Но Лиза не успява да си почине в тишина и неизвестност, ограбват магазина, а в един от складовете убиват попадналата не на място счетоводителка. Тогава, като се страхува от намесата на милицията, Юля наема частен детектив.

Виж Париж и забогатей

Всичко започва с полунощно обаждане по телефона: самотната милионерка Диана моли близката си приятелка Лиза да дойде и да й помогне да разбере какво става: тя е сигурна, че някой настойчиво се стреми да я изпрати на онзи свят. В милицията просто се посмели на бедната жена, като я посъветвали да се обърне към психиатър. Лиза реагира моментално. Спешно взема малкия си син и отлита от Франция с първия самолет. Но човек пред полага, а Бог разполага: отвличат малкия Павлик, а в замяна искат от отчаяната мама да убие приятелката си.

Да преспиш със звезда

Женя Орехова покорно чака у дома си запилия се мъж. Той допълзява посреднощ и заспивайки направо на пода, успява да си признае, че е много виновен пред нея. На сутринта той изчезва по непостижим начин, затова пък се появява импозантен млад човек, който сериозно предявява правата си върху Женя и нейния апартамент. Оказва се, че съпругът й е проиграл на карти с този мошеник имуществото и красивата си жена в добавка. Новоизлюпеният „стопанин” взема девойката със себе си, като й обещава да опрости дълга, ако за известно време тя стане жена на най-добрия му приятел.

Уроци по стриптийз

Дъщерята на литовски емигрант Егле Венскайте след гибелта на баща си се чувства съвсем самотна в чуждата и враждебна за нея Русия. Младата Егле остава без пари и документи и бързо трябва да напусне наетия апартамент. Хазяйката на апартамента се изпълва с жалост към обезсиленото от глад момиче и го взема при себе си. Всичко върви гладко, докато не се връща от затвора мъжът на Анна – Сергей Ковальов. Той вижда в чужденката не дете, а сексапилна красавица, от която може да се изкарат добри пари. С лъжа той въвлича Егле в страшно престъпление, а след това, като се готви да заличи следите, заповядва на партньора си да я убие...

Усмивката на Мона Лиза

Съдбата ще те намери и в изсечена дупка в леда! Е, може би не в дупка, но просто в замръзнала локва. Точно там Светлана се запознава с бъдещия си мъж Валера. Той я ухажва красиво и без да се скъпи и само след месец и предлага ръката и сърцето си. С това изненадите в живота на момичето не свършват. В разгара на шикозната сватба Валера връчва на съпругата си генерално пълномощно за цялото си съвсем не скромно имущество и... изчезва. След известно време нечий скърцащ глас съобщава по телефона на измъчената жена, че Валера жадува да се събере с любимата си. И събеседникът й е готов да съдейства за това, но срещу половин милион долара.

По стандартите на милиардерите

На Полина се пада тежката участ да премине през всички кръгове на семейния ад и да получи огромно наследство от умрелия си мъж. Интригите и скандалите са постоянни спътници на богатата вдовичка, впрочем, заедно с тълпата роднини е и храненикът на сега вече починалия бизнесмен. Войната за пари следва своя ход, когато изведнъж се изяснява, че трупът на мъжа й е отвлечен, а лекарят, провел освидетелстването, е изчезнал безследно. Роднините ликуват – кой е по-заинтересован да участва в престъпните игри от безродната девойка,набързо получила такова апетитно парче. Но Полина обича съпруга си и има намерение да докаже това на следствието и на всички търсачи на охолен живот.

Ще ти купя нов живот

Неприятности преследват Настя. Непозната старица я заплашва с човек с черна кола, който се готви да я убие. Няма какво да се вземе от Настя: всичко скъпо, което има, е дъщеричката й в детски дом. Изглежда, че няма кой да защити бедната жена, но тук се появява благороден рицар. Те заедно се опитват да изяснят неизвестната опасност, надвиснала над Настя. И разбират, че нишката води към детския дом, където живее дъщеря й. Там водят следите и по друго дело...

Любимата маска на смъртта

Олеся Колоскова решава да поработи като Снежанка през новогодишните празници. Но в първата къща става недоразумение: домакинът я взема за своя смъртен враг, притежателката на елитен бардак, която събира компромат против него.

Като разбира грешката си, стопанинът на богатата къща принуждава Олеся да участва в опасна авантюра: да изиграе ролята на куртизанката, с която иска да си уреди сметките.

Брачните игри на банкерите

Разводът е тънка, изнервяща работа , а освен това Надежда претърпява фиаско и в професията си на психолог. Тя започва да работи като кондуктор и се старае да забрави неприятностите си. Но поредното пътуване се оказва съвсем безумно. Като намира в купето забравени от някого дискове, Надежда не обявява находката си и взема дисковете със себе си, защото бърза да си отспи вкъщи. Там я чака сюрприз – бившият й мъж е успял да даде стаята си под наем. Надя няма намерение да търпи присъствието на чужд мъж, дори и да е доста привлекателен, но поредица от опасни и непонятни събития я кара да разбере, че няма да мине без мъжка защита...

Живот назаем и без гаранции

Аня има за какво да помисли. Бизнесменът Олег Терехов, случайно попаднал в магазина „Оптика”, случайно съзира на табелката й на продавачка името Ангелина. Неочаквано той предлага на момичето да изиграе ролята на негова булка, а след това и жена. След известно време тя тихо ще получи развод и ще напусне дома на бившия си „мъж” с доста голяма сума в джоба. Разбира се, предложението е диво, но Олег изглежда напълно авторитетно, а парите ще й свършат работа за размяна на малкото й тъмно апартаментче за жилище в хубав район. Тя не се досеща, че животът назаем не предполага никакви гаранции...